Неволното изпускане на урина се случва по различни причини и при жени, и при мъже. Съвременната медицина има начини да се справи с този проблем. По темата разговаряме с доц. д-р Еленко Попов, д.м.
Визитка
Доц. д-р Еленко Попов, д.м., завършва с отличие медицина в Медицинския университет в
София през 2002 г., а през май 2009 г. придобива специалност по урология. От 2013 г. е доктор
по медицина, като тема на докторантурата му е “Диагностична и прогностична роля
на туморните маркери при аденокарцином на простатата”.
Работи в Клиниката по урология към Александровска болница, а по-късно и в отделението по урология в МБАЛ “Токуда”. Има неколкократни специализации във Великобритания. Автор е на множество публикации в областта на урологията в български специализирани медицински издания и в международни списания. От 4 г. е част от Клиниката по урология и андрология в УМБАЛ "Царица Йоанна" - ИСУЛ.
Снимка: Доц. д-р Еленко Попов
- Доц. Попов, до неотдавна не се говореше открито за неволното изпускане на урина. Но сега телевизионните реклами ни заливат с различни препарати срещу това състояние. Няма ли вероятност човек да се самодиагностицира и самолекува, и да пропусне своевременната диагностика и лечение при специалист?
- Благодаря за възможността да поговорим за това често състояние, което за съжаление, рядко бива споделяно с лекаря, защото носи, съвсем неправилно, стигма на срам за страдащия от него.
Инконтиненцията, което е научния термин за неволевото изпускане на урина, отразява само крайния ефект - загубата на контрол върху уринирането.
Причините за нея са много разнообразни и с различна характеристика - от затварящия апарат на пикочния канал, причини свързани с резервоарната функция на пикочния мехур, следствие при неврологични заболявания или заболявания на пикочната система, като инфекции, бъбречно-каменна болест или тумори.
Тези факти ясно показват че самолечението и самодиагностиката са невъзможни и дори опасни, водейки до два проблема:
1) по този начин не се установява причината за появата на неволево изпускане на урина и евентуалната подлежаща под него друга патология (например, инфекция на пикочните пътища) и
2) препаратите, познати и рекламирани по средствата за масова комуникация имат най-често едно неспецифично общо благотворно за пикочната система действие, което няма как да помогне, без да се познава същината на проблема.
Във всеки момент, в който човек усети затруднение в нормалното лесно контролиране на процеса на уриниране - епизоди на неволево изпускане на урина от всякакъв вид и характер.
- На колко време е нормално човек в различните възрасти да уринира? Има ли разлика в половете?
- Няма приета норма за броя на уриниранията през деня и нощта. По-правилно е въпросът да се постави кога уринирането се превръща от нормален, почти неосъзнат акт в проблем, който налага промени и адаптации в ежедневието на пациента. По отношение на нормалния ритъм на уриниране няма съществена разлика между половете значима разлика обаче, има в причините водещи до инконтиненция.
- Каква е основната причина за уринарната инконтиненция?
- Причините биват основно две - слабост на затварящия апарат на пикочния канал (неговия сфинктер) - така наречената стрес-инконтиненция, проявяваща се при физически усилия и по-честа при жените и свръхактивност на пикочния мехур - затормозяване на рефлекса на уриниране, което се наблюдава с почти еднаква честота и при двата пола, и е свързано с неудържими позиви за уриниране. По-рядко инконтиненцията е вторична проява на други заболявания - най-често урологични или неврологични.
- Каква е ролята на фактори, като възраст, пол за проява на уринарна инконтиненция?
- Възрастта играе роля дотолкова, доколкото нормалните промени в нашия организъм, напредващи с годините, имат негативно влияние върху подвижността, състоянието на централната и периферната нервна система, нуждата от медикаменти за лечение на придружаващи заболявания и други строго индивидуални фактори, които могат да имат негативен ефект върху контрола на уринирането. Категорично обаче, неволевото изпускане на урина не следва да се възприема като нормална част от процеса на стареене.
Полът има значение по отношение на значително различаващите се причини за инконтиненция при мъжете и жените, и съответно различните подходи за лечението им.
- От значение ли е професията?
- Теоретично професии с тежко физическо натоварване (особено при дамите) или такива, които не позволяват нормалния ритъм на уриниране (невъзможност за достъп до тоалетна за дълги периоди), биха представлявали рискови фактори за неволево изпускане на урина.
- Каква е ролята на пиенето на вода за развитието на това състояние?
- Приемът на течности е изключително важен по няколко причини. Първата е нуждата от адекватен прием на течности. Много често първата мярка, която се опитва като самолечение е ограничаването на течностите - действие, което обаче има силно негативен ефект, както поради общите неблагоприятни ефекти на дехидратацията върху целия организъм, така и в частност върху уринирането. Причината е, че концентрираната урина, която се получава при ограничен прием на течности, е силно дразнеща и дори влошава проблема.
Друг аспект на този въпрос е, че пациентите с проблеми с уринирането трябва да ограничат напитките с диуретично действие - кафе, чай, газирани напитки, както и алкохола, които имат пряко дразнещо влияние върху пикочния мехур.
- Каква е ролята на ходенето?
- Ходенето е изключително важна част от здравословния начин на живот и нужната за организма ежедневна двигателна активност. То има благотворно влияние върху целия организъм, спомага за запазване на неговата мобилност, оптималния метаболитен статус и телесно тегло, и здравето на централната и периферната нервна система, чрез което предотвратява и облекчава проблеми с уринирането.
- Каква е ролята на спорта? Има ли спортове, които е желателно да се избягват и такива, които са препоръчителни?
- Всички видове спорт, без прекомерно натоварване (професионален спорт), имат положително влияние върху пикочната система. При появили се проблеми с уринирането, особено при дамите, е удачно да се ограничи интензитетът на заниманията със силови спортове (тренировки, свързани с тежести).
- Какви са различните типове инконтиненция?
- Основните типове инконтиненция са стрес-инконтиненция, свързана със слабост на затварящия механизъм на пикочния канал, и иконтиненция, свързана с неотложност, със свръхактивност на пикочния мехур, затормозяване на неговата резервоарна функция и на целия цикъл и процес на уриниране.
- Как се диагностицира?
- Началната диагностика включва лесни, неинвазивни и бързи диагностични тестове. На първо място, беседа с лекаря, с оглед уточняване на всички разнообразни и важни въпроси, касаещи инконтиненцията. Следва специализиран преглед, насочен към проблема: изследване на обща и стерилна урина, както и ехографско изследване на пикочните пътища. Тези базисни методи са достатъчни за уточняването на проблема в около 80% от случаите. При по-комплексни случаи се продължава с по-високо специализирани методи, които са в областта на урологията - уродинамика, диагностична цистоскопия и др.
- Какво е лечението?
- Лечението изключително зависи от типа на инконтиненцията и причините за нея. Задължително като първа стъпка е промяна в начина на живот - оптимизиране на приема на течности, преглед на приеманите по повод други заболявания лекарства, оптимизиране на телесното тегло, оптимален режим на двигателна активност, препоръки относно ритъма на уриниране.
При инконтиненцията, свързана с неотложност, основното лечение е с медикаменти, позволяващи подобряване резервоарната функция на пикочния мехур.
При стрес-инконтиненцията лечението е свързано с упражнения за засилване на мускулите на тазовото дъно и при неуспех - оперативно лечение.
- Кога се налага хирургично лечение?
- При неуспех на по-щадящите методи, като промени в начина на живот, физиотерапия, упражнения. Хирургичното лечение се извършва най-често по повод на стрес-инконтиненция при дамите. Възстановяването е сравнително бързо, но следва да се има предвид, че трябва да се избягват тежки физически усилия и дейности от типа на колоезденето за 3-6 месеца.
С изключение на по-горе описаните ограничения, връщането към нормалния ритъм на живот е в рамките на 2-3 седмици.
- Какви са вашите препоръки за промени в начина на живот за справяне с инконтиненцията?
- Базисните, познати на всички, но много трудни за изпълнение препоръки за здравословен начин на живот имат пряко отношение към проблемите с неволевото изпускане на урина. Препоръчва се балансирана диета, оптимален прием на течности, контрол на телесното тегло, оптимален контрол и превенция на придружаващите заболявания, ежедневна физическа активност.
Източник: в-к "Доктор" и zdrave.to
Автор: Мария ИВАНОВА
